Кратък речник за човешката микробиота и пробиотиците – Дефиницията има значение

Рекламите за пробиотици ни „причакват“ отвсякъде – радио, телевизия, социални мрежи… Модерно е да се говори за човешката микробиота и пробиотиците… Любопитството или нуждата е причина да правим опити за ориентиране в тази „микроскопична менажерия“…

Но как да разчетем правилно информацията, понякога предлагана с трудни дори за произнасяне думички? Точната терминология е необходимо условие:

• за учените и специалистите – адекватно да разчитат и анализират научната литература;
• за регулаторните органи – оценяване на пробиотиците като надеждни и безопасни, както и предоставяне на достоверна информация за тях;
• за  пациентите – най-добрият избор е информираният, а най-добрата информация е на достъпен език.

Има ли значение погрешното или правилното използване на термините? Всъщност, отговорът е „Да“. Например, терминът микрофлора се използва от дълго време в научната и медицинската литература. Той произлиза от латинското име „Флора”, римската богиня на цветята и латинската дума „флора”, което означава цвете. Очевидно е, че „микрофлора“ се отнася до растения, а не до микроби!

В опит да бъдем полезни, предлагаме на любопитните и любознателните кратък  речник на най-често използваните термини в специализираната и научно-популярната литература.

– Симбиоза – (от гръцки συμβίωσις „живеещи заедно“, от σύν „заедно“ и βίωσις „живеещи“), всякакъв вид близко- и дългосрочно биологично взаимодействие между два различни биологични организма , независимо

дали то е полезно, вредно или неутрално за единия или и двата организма. По-големият партньор (макровид) е известен като гостоприемник, а по-малкият партньор (микровид) – като симбионт.

– Видове симбиоза:

(Тип 0,0). Неутрализмът е липса на полза или вреда за всеки член на двойката взаимодействащи организми.
(Тип 0, +). Коменсализмът възниква, когато единият организъм има полза, докато другият не е засегнат.
(Тип +, +). Мутуализмът се проявява, когато симбиотичната връзка е изгодна за двата организма.
(Тип -, +). Паразитизмът е ситуация, при която връзката е неблагоприятна или разрушителна за единия и полезна за другия организъм.
(Тип -, 0). Аменсализмът се открива, когато взаимодействието е неизгодно за единия организъм, докато другият не е засегнат.

Адхезия – прилепване, прикрепване.
Колонизация – наличие на размножаващи се микроорганизми без тъканна инвазия или увреждане и без някакви признаци или симптоми на човека.
Резидентни бактерии – микроорганизмите, които обикновено заемат определено място на тялото.
Коменсални бактерии (коменсали) – извличат храна или други ползи от гостоприемника, без да го нараняват. Коменсалните бактерии са част от нормалната микробиота.
Опортюнистични бактерии – при определени (опортюнистични) условия предизвикват заболяване. Обикновено това се случва при имунен дефицит, първично заболяване, стареене. Те могат да са коменсални симбионти (например, Streptococcus pneumoniae и Staphylococcus aureus) или от микроби, придобити от околната среда (например, Pseudomonas aeruginosa и Burkholderia cepacia)
Патогенни бактерии – болестотворни бактерии.
Аеробни бактерии (аероби) – могат да съществуват и развиват само в кислородна среда.
Анаеробни бактерии (анаероби) – могат да съществуват и развиват само в безкислородна среда.
Факултативни анаеробни бактерии – могат да съществуват и развиват в безкислородна и кислородна среда, но предпочитат втората.
Ентеротип – Микробната общност, живееща в червата ни, е уникална комбинация от различни видове и количества бактерии. Това не е постоянен, а развиващ се бактериален микс, който може да бъде повлиян от диетата ни, факторите на околната среда, лекарствените терапии и др. Научните изследвания в рамките на Европейския проект MetaHit (Metagenomics of the Human Intestinal Tract project 2008 – 2012) успяха да идентифицират и характеризират три основни различни микробиотични групи или ентеротипи.
Микробиота – съвкупност от микроорганизми, които пребивават в различни части на човешкото тяло (кожа, уста, стомашно-чревна система и др.). Включва бактерии, вируси, дрожди, археи. Те са разпределени неравномерно по протежение на стомашно-чревния тракт, като количеството и плътността им нарастват в посока отгоре надолу.
Луменна микробиота – бактериите, разположени във вътрешността на червата (т.нар. лумен).
Мукоза-асоциирана микробиота – бактериите, които се прикрепват и пребивават върху чревната лигавица.
Микробиом – съвкупността от геномите на всички микроорганизми, намиращи се в определена среда.
Метагеном – общата ДНК, включваща ДНК от организма, микробиотата и нейните продукти.
Метагеномика –анализ на геномите, съдържащи се в проба от околната среда. Чрез използваните методи се разкрива огромното функционално генно разнообразие на микробния свят.
Метаболити – крайните продукти на клетъчните регулаторни процеси.
Метаболом – съвкупността от метаболити в дадена биологична система. Метаболомът е динамичен в рамките на един организъм и в организми от един и същи вид поради фактори като промени в диетата, стрес, физическа активност, фармакологични ефекти и болести.
Метаболомика – набор от методи, който идентифицира и измерва количествено метаболитите на една биологична система (напр. микробиота) в отговор на стимулиране на околната среда и/или генетични изменения. Този уникален подход изучава функциите на метаболитите, които служат като език за комуникация между микробиотата и гостоприемника, както и резултатите от това взаимодействие.
Метабономика – измерване на промените в метаболома във времето, вследствие на интервенция или генетична модификация.
Еубиоза – равновесие (баланс) на микробиотната екосистема.
Дисбиоза – наричана още дисбактериоза, тя се отнася до дисбаланс на микробните колонии (по брой или вид), които колонизират в човешкото тяло. Тя е най-често в храносмилателния тракт, но може да се развие върху всяка повърхност или лигавица. Дисбиозата може да повлияе на храносмилането, усвояването на хранителните вещества, производството на витамини и контрола на растежа на вредните микроорганизми.
Колония-образуваща единица – единица, използвана в микробиологията за оценка на броя на жизнеспособните бактерии или дрожди.
Пробиотик – живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят полза за здравето на гостоприемника. В рамката на дефиницията се включват пробиотични микробни щамове, които са доказани в правилно контролирани проучвания за предоставяне на ползи за здравето

Пребиотик – субстрат, който селективно се опoлзотворява от микроорганизмите на гостоприемника, предоставящи полза за здравето. Това са функционални несмилаеми хранителни компоненти (като някои видове фибри), които стимулират активността или растежа на някои специфични групи, напр. бифидобактерии и млечнокисели бактерии.
Синбиотик – комбинация от пробиотици и пребиотици. Основната ѝ цел е подобряване на преживяемостта на пробиотичните микроорганизми в стомашно-чревната система, избирателно стимулиране на растежа и/или активиране на метаболизма на физиологичната микробиота, като по този начин се оказва благоприятен ефект върху човешкото здраве.
Постбиотик – функционални биоактивни съединения, генерирани по време на ферментацията, които могат да бъдат използвани за укрепване на здравето. Te могат да включват много различни съставки, включително метаболити, късо верижни мастни киселини, микробни клетъчни фракции, функционални протеини, извънклетъчни полизахариди и други.

Модерно е да се говори за човешката микробиота и пробиотиците… Но зад тези думички и тяхното съдържание се крие изключително високото ниво на съвременната наука, технологии и пробиотиците на 21 век.