Митове и факти за пробиотиците

#1 Мит: „Всички изследвания на пробиотици са с еднакво значение.“

В рекламите на много продукти се твърди, че те са изследвани.

Изследванията казват: Някои пробиотични щамове са много добре проучени, а други нямат такива.

Има различни видове изследвания – лабораторни (т.нар. in vitro) в епруветка или петри, с животни до изследвания на хора, които получават пробиотик или плацебо и техните симптоми се отчитат за няколко седмици или месеци (известни като клинични изследвания).

– Най–добрият избор на продукт се основава на т.нар. доказателствена медицина или на солидни, строго контролирани изследвания.

Те са различни видове, с определени цели и резултатите от тях подреждат „пъзела“ от информация за продукта и неговите съставки. В някои държави регулаторните органи изготвят препоръки за приложение на пробиотици, в които се включват тези, които не само са обект на изследвания, но и имат необходимото ниво на доказателственост.

– Един от лесните начини да разберете дали е изследвана пробиотичната добавка е да разгледате щамовете, които тя съдържа. Например, ако върху опаковката е отбелязан Lactobacillus acidophilus PXN 35®, можете да напишете това щамово име в търсачка или в база данни от научни изследвания като PubMed, за да видите какви научни публикации са налични.

– Трудно е да се намери информация за изследвания на пробиотични добавки, щамовете на които са отбелязани само като Lactobacillus acidophilus. Дори е възможно те да не са проучвани.

#2  Мит: „Lactobacillus acidophilus е щам на пробиотик.“

Класификацията е много важна за сравняване на резултатите от проучванията и за определяне на характеристиките на пробиотиците.

Изследванията казват: Lactobacillus acidophilus е вид, включващ много различни щамове.

В съвременната класификация на микроорганизмите е възприета следната йерархия: домейн, тип, клас, ред, семейство, род, вид (основна единица, съвкупност от щамове). Името на щама се състои от цифри и букви, например род – Lactobacillus, вид – acidophilus, щам – PXN 35®.

– Стойността на пробиотика може да се оцени по точното изписване на

щама с букви и цифри. Това е доказателство за патент (ADM Protexin) или регистрация в колекция (напр. NCIMB – Национална колекция от индустриални, хранителни и морски бактерии на Обединеното кралство), за публикувани изследвания на щама и пробиотичния продукт.

– Качествените пробиотици отбелязват на етикета щама на съответния вид, докато масовите продукти с по-ниско качество се ограничават само с отбелязването на вида.

#3  Мит: „Колкото повече са щамовете, толкова по-добре.“

Човешката микробиота се състои от над 500 вида микроорганизми, разположени в различни ниши на стомашно-чревната система и с различни механизми на действие.

Изследванията казват: Зависи от състоянието.

– Най-проучваният пробиотик за диария е Saccharomyces boulardii – обикновено се изследва като самостоятелен щам.

– Преглед на екипи от учени показва,че много-видовите и много-щамовите пробиотици са по-ефективни и то при по-широк спектър от състояния от едно-щамовите.^1,2

– Научно разработените и клинично доказаните пробиотични продукти повлияват благоприятно състояния като кандидоза, атопичен дерматит, възпалителни чревни заболявания и други

#4  Мит: “Колкото повече милиарди, толкова по-добре.”

Това маркетингово послание може да бъде подвеждащо и да не е съобразено с основните критерии за качество на пробиотичите продукти.

Изследванията казват: Качеството на щама е много по-важно от количеството. Основни критерии за качество на щама са:

• Производствена база и контрол на технологичните процеси;
• Подбор на щамовете;
•  Стабилност на щамовете – по отношение на мутации и на оцеляване при условията на човешкия организъм;
• Жизнеспособност на щамовете;
• Способност за прилепване към чревната лигавица и колонизация.

Би било погрешно да предпочетете пробиотици с много милиарди и да избегнете тези основни съображения за качество.

#5  Мит: “Пробиотиците се нуждаят от покритие, което ги предпазва от стомашната киселинност .”

В публикуваните клинични изпитвания рядко, ако изобщо, се споменава за техники като ентерично покритие.

Изследванията казват: Нито един от 10-те най-изследвани пробиотици в световен мащаб не използва или се нуждае от екстри като ентерично покритие, за да оцелее в стомашната киселинност.

Вместо да се фокусирате върху естеството на капсулата или механизма за доставяне до червата, по-добра практика е да се концентрирате върху качеството на самите щамове.

• Правилният избор е на щамове, за които с изследвания е доказано, че оцеляват при стомашна киселинност и достигат до червата живи.
• Друг важен критерий е технологичния процес, който гарантира стабилността на бактериите не само в условията на човешкото тяло, но и до края на срока на годност на продука.

#6  Мит: “Не приемайте пробиотици, докато приемате антибиотици.”

Пробиотиците са бактерии (освен S. boulardii), поради което са чувствителни на антибиотици. Ето защо, дълго време се смяташе за безсмислено и неправилно да се приемат пробиотици заедно с антибиотици.

Изследванията казват: Добре проучените щамове са в състояние да оцелеят и достигат до червата живи, дори когато се приемат едновременно с антибиотици, а от това има много ползи:

• Много по-малко вероятно е човекът да получи странични ефекти от антибиотиците.
• По-вероятно е да се завърши антибиотичния курс и това е важно, за да се овладее инфекцията, за която те са предписани.
• Едновременният прием може да помогне за преодоляване на световното предизвикателство на антибиотичната резистентност. Счита се, че една от причините тя да се увеличава е фактът, че хората прекъсват курса си на антибиотици поради неприятните им странични ефекти, давайки на „лошите“ бактерии възможност за мутация и развитие.
• Приблизително 70% от имунната система се намира в червата, а чревната микробиота взаимодейства и поддържа тези имунни тъкани. Ето защо пробиотичната добавка може да помогне за борба с инфекцията. Според проучвания, степента на успех от приема на антибиотици може да бъде много по-висока, когато се приемат едновременно със специфични пробиотици.
• По-малко се уврежда чревната микробиота, така че възстановяването ѝ след края на антибиотичното лечение ще бъде по-бързо.

#7  Мит: “Най-добрите пробиотици се съхраняват в хладилника.”

Пробиотиците могат да се считат за „най-добрите“ по редица различни критерии, но за най-впечатляващ стандарт за качество се приема т.нар. клинично изпитване „златен стандарт“.

Изследванията казват: От 10-те най-проучени пробиотични добавки в световен мащаб, само 1 изисква охлаждане.

За съвременните пробиотици охлаждането не е основен критерий за най-добър продукт. Причините са:

• Подобрения в техниката на сушене чрез замразяване⁸
• В резултат на интензивните инвестиции в изследвания и разработки се  откриват щамове, които са естествено по-стабилни.

#8  Мит: “Всички пробиотици имат еднакви действия.”

Учените смятат, че пробиотиците са полезни при стомашно-чревните заболявания. Тези ползи са общи и видово-специфични.

Изследванията казват: Различните пробиотични щамове имат специфични ползи.

• Щамово-специфичните ползи са доказани с проучвания.
• Резултатите от проучване на пробиотичен щам в конкретна концентрация не бива да се пренасят върху същия щам, но в друга доза.

#9  Мит: “Можете да получите всички необходими пробиотици от вашата храна.”

Начинът на хранене е от голямо значение за здравето. Известни са ползите от консумацията на ферментирали храни, като кисело мляко.

Изследванията казват: Ферментиралите храни са чудесни за общото здравословно състояние, но те не могат да бъдат лесно сравнени с пробиотични добавки.

Ползите от храните, съдържащи живи микроби трудно могат да бъдат определени, защото:

• Обявените в съдържанието им потенциално полезни микроорганизми не са добре дефинирани по състав и стабилност;
• Не е определена концентрацията на живите щамове. Смята се, че тя е по-ниска в сравнение с пробиотичните добавки;
• В качествените пробиотици се включват проучени щамове с доказани механизми на действие и ползи. Малко е вероятно приемът на ферментирала храна да даде желаните резултати в сравнение със специално изследваните пробиотични щамове;
• Ферментиралите храни често съдържат захар и/или други консерванти.

Референции:

1. Timmerman HM, Konig CJ, Mulder L, Rombouts FM, Beynen AC. 2004. Monostrain, multistrain and multispecies probiotics – A comparison of functionality and efficacy. International Journal of Food Microbiology 96: 219-233

2. Chapman CM, Gibson GR, Rowland I. 2011. Health benefits of probiotics: are mixtures more effective than single strains? Eur J Nutr. Feb;50(1):1

3. Iaconelli et al. (2015) Drying process strongly affects probiotics viability and functionalities. J Biotechnol; 214, 17-26.