Пробиотици и последствия от антибиотици – част 3

Антибиотик Асоциираната Диария /ААД/ е резултат от промени в състава и функциите на чревната микробиота, възникващи под въздействието на антибиотици, обикновено без да се установяват патогенни агенти. Тези промени намаляват способността за защита на коменсалните микроорганизми спрямо патогенните или дават възможност за свръхрастеж на опортюнистични бактерии. Намаляването на анаеробната флора в дебелото черво нарушава метаболизма на въглехидратите и жлъчните киселини. Понижената въглехидратна ферментация и липсата на късоверижни мастни киселини води до натрупване на т.нар. осмотични вещества с резултат проява на диария. Допълнителни фактори са увреждането на чревната лигавица и на мотилитета на стомашно-чревния тракт – еритромицинът ускорява изпразването на стомаха, амоксицилин/клавуланова киселина стимулира моториката на тънкото черво.

Лечението на ААД зависи от клиничната картина и идентифицирането на причинител. Прекратяване на антибиотичната терапия е първа стъпка в лечението. Препоръчва се прилагането на орален рехидратиращ разтвор, но не и на антиперисталтични медикаменти. При всички случаи лечението се извършва от лекар-специалист. Важна е превенцията на ААД, която включва ограничаване на употребата на антибиотици (особено широкоспектърни), когато е възможно. В последните години са публикувани неоспорими научни доказателства за ползите от пробиотиците в такива случаи. Като се има предвид, че антибиотиците променят баланса на чревната микробиота и могат да доведат до растеж на патогенни бактерии, прилагането на пробиотици е привлекателен начин за модулиране на чревната флора и превенция на тези състояния.

Съвременните проучвания показват благоприятния превантивен ефект на пробиотиците спрямо ААД и ги определят като един от подходите за възстановяване на нормална чревна микробиота. Механизмите им на действие са разнообразни, а ефектите са специфични и щамово-зависими. Ето защо ефикасността и безопасността на всеки щам трябва да бъдат установени и доказани в контролирани клиничини проучвания. Недопустимо е екстраполирането на ефектите на един пробиотичен щам към други пробиотични миркоорганизми. Освен това, препоръките за избор на продукт включват и сигурен производител, който осъществява регулиран контрол върху всички фактори, включително производствения процес, състава и произхода на пробиотичните щамове.

Пробиотиците се използват като първична или вторична профилактика на нежеланите реакции от антибиотичното лечение. Те могат да бъдат по-ефективни, когато се прилагат по време на целия период на прием на антибиотици. От гледна точка на безопасност се препоръчва предпазливото им приложение при имунокомпрометирани пациенти, при наличие на клапно протезиране и централен венозен път, както и при такива в напреднала възраст.