Пробиотици и последствия от антибиотици

В последните години сме свидетели на огромния интерес към чревната микробиота и значението и за основни жизнени функции като храносмилане, енергиен метаболизъм и възпаление. Въздействието на миркобиотата върху човешкия организъм се осъществява чрез модулиране на множество имунни, нервни и ендокринни пътища. Съставът и разнообразието на чревната екосистема осигуряват определено ниво на устойчивост на организма спрямо външни въздействия, но самите микроорганизми могат да бъдат нарушени под влияние на различни причини.
Антибиотиците са един от основните фактори, които нарушават микробиотата. Нарушавайки микробиотата те причиняващи дисбиоза /дисбактериоза/ и нежелани лекарствени ефекти върху човешкото здраве.

Антибиотик (от старогръцки: ἀντί – „срещу“, и βίος – „живот“) е вещество или съединение с подчертан биологичен ефект. Използва се за унищожаване или забавяне растежа на микроорганизми, като бактерии, гъби и други. Терминът „антибиоза“, означаващ буквално „срещу живота“ описва действието на първите антибактериални препарати, които използват антимикробните свойства на химични вещества, продуцирани от микроорганизми.  С други думи, както казва Луи Пастьор,  е „използван антагонизмът, наблюдаван между различни бактерии, който може би предлага най-голямата надежда за лечение“. С откритието на пеницилина от Александър Флеминг започва т. нар. „антибиотична революция“, а след Втората световна война антомикробните средства се превръщат в крайъгълен камък в медицината. Те променят естествения ход на инфекциозните заболявания и спасяват милиони човешки животи. Но широкото им приложение води до бързо увеличаваща се антибиотичната резистентност, която е израз на естествена адаптивна реакция на бактериите спрямо антимикробните продукти. Тревожен факт е, че не само чревната микробиота на възрастните, но и тази на децата е резервоар на резистентност.

Друг резултат от прекомерната употреба на антибиотици е унищожаването на огромен брой микроорганизми. Антибиотиците променят състава, разнообразието и функциите на чревната микробиота. Тези ефекти могат да настъпят едва в първите 3 дни от началото на лечението. Благодарение на издръжливостта си, чревните микроорганизми възстановяват в известна степен състава си след спирането на антибиотика. Според последните проучвания, обаче, това не се случва в пълен размер. Неблагоприятните ефекти от антибиотичното приложение могат да бъдат директни и индиректни. Някои може да са с дълготрайни вредни последици за организма. Развиващата се дисбиоза включва промени в таксономичното разнообразие и нарушения в основните жизнени функции на микробиотата като храносмилане, синтеза на витамини, защитата срещу патогени. 

Пробиотиците се използват като първична или вторична профилактика на нежеланите реакции от антибиотичното лечение. Те могат да бъдат по-ефективни, когато се прилагат по време на целия период на прием на антибиотици.