Истинските последователи на модата знаят, че тя, Великата диктаторка, всъщност минава през времето и се изкачва по спиралата на историята. После, поизтупала праха, решена в нови материи и аксесоари, дефилира по бляскавите подиуми под гордото наименование Модни тенденции. Някои от тях бързо потъват в забвение, но други са вечни класики, като малката черна рокля или костюмът на Коко Шанел.
Мода ли е увеличаващото се присъствие на пробиотиците на фармацевтичния „подиум“? По-скоро ренесанс на делото на един велик руски учен, Иля Мечников – биолог, физиолог и патолог, лауреат на Нобелова награда за медицина.
От края на IX и началото на XX век той работи в института „Луи Пастьор“ в Париж и едни от проучванията, с които става известен са свързани със старостта. Мечников стигнал до извода, че стареенето на човека е болест като всяка друга. Той считал, че при гниенето на белтъчните вещества в дебелите черва се получават токсични амини, които се усвояват от организма и предизвикват старчески изменения, водещи до прекомерно ранна смърт. Иля Мечников събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – по четирима на 1000 души. От направеното проучване станало видно, че болшинството от тях са овчари, които редовно се хранели с българско кисело мляко. Мечников предположил, че редовната консумация на млечно-кисели бактерии във ферментиралите храни като киселото мляко, се свързва с подобрено здраве и дълголетие. Според него „Зависимостта на чревните микроби от храната позволява да се предприемат мерки за модифициране на флората в телата ни и за замяна на вредните с полезни микроби“. И така, той създава своята концепция за пробиотиците и с основание се счита за техен баща.
Всъщност за лечебната сила на тази странна храна се знае много преди тя да привлече вниманието на руския учен. През 1464 г. френският крал Луи XI е излекуван от мъчителни стомашни болки не с друго, а с подаръка на един арменец от Цариград, който донася във френския кралски двор българско кисело мляко. Така то се сдобива с добро име в Западна Европа.
На изток обаче, по нашите земи, то е познато поне 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през V век пр.н.е., пише, че киселото мляко е една от основните храни на траките, тъй като те отглеждали многобройни стада овце.
Но къде се крие лечебната сила на тази странна храна? Отговорът на този въпрос идва през 1905 година от едва 27-годишния български лекар д-р Стамен Григоров. По това време той работи в Медицинския факултет в Женева като главен асистент на проф. Леон Масол. Прочутият бактериолог, заинтригуван от теорията на Мечников за стареенето, му възлага проучването на загадъчния еликсир. След дългите часове над микроскопа, д-р Григоров открива млечно-кисел бацил, който „произвежда“ българското кисело мляко. Малко по-късно различава една пръчковидна и една кълбовидна бактерия, наречени Стрептококус термофилус и Бацилус булгарикус. В чест на своя откривател вторият е наречен и до днес носи името Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Във времето на разработките на руския учен Мечников, доказващи ползите от млечно-киселите бактерии, независимо от него друг учен – френският педиатър Хенри Тиссие установил, че в изпражненията на децата с диария има по-малък брой от бактерии, които се характеризират с една особена морфология изразена във форма Y. Тези, сякаш «разцепени на две» бактерии, напротив, били в изобилие при здрави деца. Той предположил, че приложението им при пациенти с диариен синдром може да спомогне за възстановяването на здравословната чревна флора. Бактериите били наречени бифидобактерии заради формата на клетката им и днес са сред доказалите се като ефективни пробиотици.
В ерата на откриването на антибиотиците, преди и след Втората световна война, теорията за пробиотиците и нейния създател са почти напълно забравени. С изключение на използването на открития от д-р Минору Широта щам Lactobacillus casei Shirota в млечните напитки на Yakult в Япония и текущи изследвания в бившия Съветски съюз, има малко доказателства, че концепцията Мечников е приемана на сериозно.
Всъщност, не е ли парадокс – „за живота“ (пробиотик = „рro“ – за и „βίος“ – живот) отстъпва място на „срещу живота“ (антибиотик = „ἀντί“ – срещу и „βίος“ – живот)!?
През последните години желанието „за живот“, свързан с природата е изтупано от праха и приема различни форми. Един век след прозренията на Мечников една от тях са съвременните пробиотици.
Мода ли е това или ренесанс?