Био-Култ Про-Циан – пробиотик при цистит
След горните дихателни пътища, бактериалните инфекции най-често засягат отделителната система. Около 5% от жените в зряла възраст имат безсимптомна бактериурия. Около 30% от бременните с нелекувана безсимптомна бактериурия заболяват от остър пиелонефрит. Всяка втора жена страда от цистит поне веднъж в живота си. И макар, че уроинфекциите се свързват обикновено с нежния пол, те засягат и мъжете и децата, като показват разлика в честотата при различните възрастови групи.
Пик на заболяване
Първият пик на заболяването на пикочните пътища е през кърмаческа и ранна детска възраст. Той е често на базата на рефлукс на урината (при неясна температура и неясна анемия при малки деца винаги трябва да се мисли за пиелонефрит). При жените рискът е особено голям по време на бременността и кърменето. При мъжете уроинфекциите зачестяват едва в по-напреднала възраст и се дължат на обструктивни причини (напр. заболяване на простатата).
Инфекции
Инфекциите на пикочните пътища се дефинират като наличие и размножаване на бактерии, хламидии, микоплазми, гъби или паразити в отделителната система. Локализирането на инфекцията във всеки случай е важно и определящо за терапевтичния подход и прогнозата – дали са засегнати долните (цистит, уретрит, простатит, без бъбречно участие) или горните етажи на пикочните пътища (възпалителен процес на бъбречното легенче и паренхим). Инфекцията може да протече асимптомно или с изявена клинична симптоматика, остро или рецидивиращо.
Какво е цистит?
Циститът е възпаление на лигавицата на стената на пикочния мехур и е най-често срещаното урологично оплакване при жените. Този факт има своето анатомично обяснение – при жените уретрата е много къса и права, отваря се на нивото на влагалището и в близост до ануса, което е зона с обилна бактериална колонизация. Това прави възможно проникването на бактерии, придвижването им по хода на уретрата, попадането им в пикочния мехур и съответно развитието на цистит или инфекция на долните пикочни пътища. Уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникване на бактерии е много по-трудно и за това циститът най-често се дължи на допълнителен предразполагащ фактор или заболяване.
Най-честият уропатогенен щам е Escherichia coli, срещаща се при 80-90% от амбулаторните пациенти и при повече от 50% от хоспитализираните пациенти. По-рядко се срещат Proteus, Klebsiella, Enterobacter и Enterocoссen. Chlamidia trachomatis и Staphylococcus saprophiticus и може да се изолират при около 20-50% от сексуално активните жени. Кандидозна инфекция се развива при пациенти след антибиотична или имуносупресивна терапия.
За развитието на цистит и други бактериални инфекции на пикочните пътища решаващо значение имат фактори от страна на пациента, от страна на причинителя и т.нар. ятрогенни фактори.
Пробиотик при цистит Bio-Kult Pro-Cyan допринася за баланса на чревната и урогениталната микробиота, за нормалната функция на имунната система и за поддържането на лигавиците на червата и пикочните пътища.
Фактори
Предразполагащи рискови фактори от страна на пациента са: аномалии или обструкции на отделителната система (везикоуретерален рефлукс, остатъчна урина, конкременти, доброкачествени или злокачествени тумори на урогениталната система, хипертрофия на простатната жлеза), неврологични лезии със смущения в изпразването на пикочния мехур, диабет, бременност, злоупотреба с аналгетици, имуносупресивна терапия.
Най-голямо значение от страна на причинителя имат неговата вирулентност и способността му за адхезия към лигавицата на пикочните пътища. Необходима предпоставка за прилепване и задържане на патогена към уроепитела е наличието на адхезионна система (бактериални фимбрии и други повърхностни структури). Уропатогенните E. coli имат няколко типа фимбрии, които се свързват към специфични рецептори по целия ход на пикочните пътища и са разделени в две групи: тип 1 и типове P, S, Dr, F1C, M. Тип 1 фимбриите определят бактериалната вирулентност при цистити. Установено е, че след като те се захванат за уроепитела на пикочния мехур, предизвикват разграждане на клетките, навлизат в дълбочина в тъканите, образуват трайни и устойчиви на механични и химични агенти колонии и последващата уроинфекция е неизбежна.
Ятрогенните фактори (вследствие на хирургично лечение и/или диагностични процедури) включват катетеризирането и инструменталните интервенции в областта на пикочните пътища и са релевантен фактор за развитието на уроинфекции.
Допълнителни фактори могат да бъдат сексуален контакт (циститът не е полово-предавана болест), проблеми с гастро-интестиналния тракт (запек или диария) и дисбиоза на чревната микробиота, неадекватна хигиена и недостатъчен прием на течности.
Симптоми при цистит
Клинично циститът се изявява с различно по сила парене, често болезнено и мъчително уриниране с отделяне на малки порции урина, тежест или болка в тазовата област, понякога и в кръста. Урината е мътна, с неприятна миризма, понякога с примеси на кръв. Налице са и промени в лабораторните изследвания – наличие на бактерии, левкоцити и епителни клетки в уринния седимент, нискостепенна протеинурия (белтък в урината), при микробиологично изследване на урината се изолира микробният причинител. Рядко се установяват промени в кръвната картина.
Циститът би могъл да доведе до усложнения, от които най-тежкото е пиелонефрита: от пикочния мехур, бактериите могат да достигнат до и да засегнат и бъбреците. Това се случва рядко, но трябва да се подозира всеки път при циститни оплаквания, съпроводени с покачване на температурата и/или тъпи болки в лумбалната област. За разлика от пиелонефрита, рецидивиращите цистити са относително чести и понякога се лекуват трудно. При тях от особено значение имат превантивните мерки. Особено внимание се изисква по време на бременност, тъй като един цистит не рядко (20-40%) може да протече без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит и/или да доведе до проблеми с бременността. Ето защо, по време на бременност се препоръчва веднъж месечно изследване на урина.
Лечение при цистит
Лечението на цистита е антибиотично. Различни групи антибиотици са доказали своята ефективност, като продължителността на приема им зависи от избраната група. С особено внимание се подхожда при бременни, тъй като повечето антибиотици са противопоказани при тях и избора на препарат трябва да е разумен. За това, ако имате дори най-малко съмнение, че сте бременна, не забравяйте да уведомите лекуващия си лекар. При рецидивиращите цистити може да се приложи и профилактична по-дългосрочна, нискодозирана антимикробна терапия.
Като профилактика могат да се използват имуностимулиращи медикаменти. Също така могат да се използват и препарати, съдържащи екстракт от червена боровинка (Vaccinium macrocarpon). Активните вещества в него, т.нар. проантоцианидини се свързват специфично с E. сoli и по този начин затрудняват прилепването /адхезията/ на бактерията върху лигавицата на пикочния мехур.
Съществуват пробиотични щамове, които доказано възстановяват баланса на чревната и интимната микробиота. Комбинацията на екстракт от червена боровинка и пробиотични щамове, е най-ефикасния и естествен начин за контрол на свръхрастежа на уропатогени, който е в основата на бактериалните и гъбичните инфекции, вкл. на цистита.
Референции:
1. Infektionen der Niere und ableitenden Harnwege; Diagndstik und Differentialdiagnostik der Nierenerkrankungen; Gustav Fischer Verlag Jena, 1995] 274-300.
2. Albala K., Assimos DG et al.; A prospective randomized trial extracorporeal shock wawe lithotripsyand percutaneous nephrostolithotomy for lower pole nephrolithiasis – initial results; J Urol 2001; 166: 2072-2080.
3. Benzerara K., Miller VM, Barell G et al; Search for microbial signatures within human and microbial calcifications using soft x-ray spectromicroscopy; J Investig Med 2006; 54; 367-379.
4. Chevalier RL; Pathogenesis of renal injury in obstructive uropathy; Curr Opin Pedioatr 2006; 18: 153-160.
5. Hollingsworth JM, Rogers MA, Kaufman SR et al; Medical therapy to facilitate urinary stone passage: a meta-analysis; Lancet 2006; 368: 1171-1179.
6. Abrutyn E, Mossey J, Berlin J. D., Boscia J, Lewison M, Pitsakes, Kaye D.; Does asymptomatic bacteriuria predict mortality and does antimicrobial treatment rereduce mortality in eldary ambulatory women?; Ann. Intrn. Med. 1994; 120: 827-833.